Почитаме свети Андрей! От днес денят започва да расте, колкото едно зърно!
На 30 ноември отбелязваме деня на свети Андрей, брат на свети апостол Петър. Той е наричан още Първозвани, понеже пръв сред дванайсетте апостоли е повикан да тръгне след Исус Христос.
Когато апостолите тръгват по света, да проповядват словото Божие, Андрей се отправя през Гърция, по нашите брегове на Черно море и стига до Грузия и Скития, като спечелва нови последователи на християнството.
Умира в гръцкия град Патра, разпънат на кръст, с формата на буквата Х, наречен по-късно в иконографията “Андреев”.
Свети Андрей ръкополага първия епископ в Константинопол – апостол Стахий. През ІV век мощите на свети Андрей са поставени в цариградската църква „Св. Апостоли“. През ХІІІ век обаче кръстоносците ги пренасят в италианския град Амалфи, където остават и до днес.
Според народните обичаи на днешния ден се вари жито, боб, леща, грах, просо, ечемик. Според българската фолклорна традиция денят, посветен на Свети Андрей, е и ден на мечката – Мечкинден.
На този ден, съгласно преданието, мечка обикаляла от къща на къща и ако някъде не са ѝ приготвили храна, изяждала децата. Затова по обичай, за да не се поддават на страховете си, хората варят царевица за звяра.
Най-възрастната жена в къщата загребва три пъти по 10 зърна от отронената царевица, хвърля ги в комина и нарича: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суров!”
В представите на народа ни празникът символизира прехода от есента към зимата. Според поверието от днес нататък денят започва да расте, колкото просено зърно. Затова на много места у нас наричат 30 ноември Едринден или Едрей.
Имен ден празнуват Андрей, Андрея, Андриян, Андрияна, Андрешко, Андро, Арсен, Арсена, Дешо, Дешка, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър.